Да се научат първолаците да четат, пишат и да се справят с основни неща от живота, а не да се тъпчат главите им с извънредно много информация и наизустено “знание”, е проблем на всяко училище, а и родител. А българският, колкото и да му е трудно, винаги е искал да осигури максимално добро образование на детето си, към което има все още съхранен сякаш още от историята ни, пословичен пиетет.
Кое прави успешно, модерно и наистина качествено съвременното обучение в най-важния, първи клас, от развитието на детето?
Това може да се обобщи с две думи: индивидуалният подход. Много важно е малчуганите да се формират първо като личности, да се развиват постепенно, към тях винаги да има задължително позитивно отношение. Точно липсата на напрежение е важната основа, върху която се гради израстването на току-що прекрачилото училищния праг дете.
Преди да натрупа достатъчно знания и сили, за да се потопи успешно в често претоварения ритъм на големия ученик, то трябва да може първо спокойно да изживее пълноценно детските си години.
Липсата на субективизъм е също една от предпоставките за мотивация на децата още от най-ранна възраст. Използването на скали за оценяване, които преобразуват точките в бележки, играта, забавлението, поощряването на всеки успех, дори най-малкият, е верният път в изграждането на победители. Точно така се мотивират децата още повече и това е “рецептата” да се засили отрано интересът им. А това е изключително важно още от първи клас – да искаш да учиш, да искаш непрекъснато да се развиваш и да вървиш смело напред. Именно амбицията и желанието за покоряване на нови върхове отваря много врати в живота на вече порастналия първолак. Тя е тази, която го тласка не само към най-престижните гимназии и университети, но и към най-високо платените професии.
Моделът на класическата класна стая, в която учителят стои пред или зад учениците, трябва да бъде задължително разчупен. Преподаващият трябва да е партньор и често дори приятел на учениците.
Децата на нашето време са много по-освободени, информирани, на “ти” с технологиите, завладели съвременното общество. Ето защо няма как да ги накараш да стоят насила кротко на стола и някак си да спазват изкуствено голяма дистанция. Насърчаващ, провокиращ, диалогичен, справедлив, да подтиква на децата да разберат и осмислят информацията, е правилната “професионална визитка” на модерния педагог. Защото той има нелеката мисията да бъде лидерът на промяната и е отговорен, заедно с родителите и обществото като цяло, за развитието на подрастващото поколение. А то е нашето бъдеще и заслужава безспорно най-доброто.
